На българския книжен пазар вече може да бъде открит „Емпузион“ на Олга Токарчук от изд. „ICU“. Това е първият роман на авторката след публикуването на „Книгите на Яков“ през 2014 г. и получаването на Нобеловата награда за литература през 2018 г. Това, което вероятно не знаете, е кои са нишките от историята, които проследихме, за да създадем дизайна на корицата и как тя свързва предстоящи и вече излезли книги от издателството.
Ще започнем отдалеч, тъй като си заслужава да разкажем. За една година от публикуването на романа в оригинал той е преведен на повече от десет езика, сред които сръбски, украински, немски, шведски, а вече и български (благодарение на Крум Крумов). Книгата излезе на полски през 2022 г. и само месец след това Токарчук бе почетен гост на откриването на „Литературни срещи“, събитие на Фондация „Прочети София“.
По време на това гостуване авторката споделя с издателката си Невена Дишлиева – Кръстева, че историята е силно повлияна от „Вълшебната планина“ на Томас Ман. Именно тази новина води и до решението за преиздаване на въпросната книга, както и идеята дизайнът на корицата ѝ да кореспондира с този на „Емпузион“.
Оттук започна нашата работа. За целта Таня, на която беше възложена корицата, първо прочете „Вълшебната планина“. Към онзи момент „Емпузион“ все още не беше преведен на български и разполагахме само с полския текст – език, който за жалост не владеем. В този случай и заглавието не можеше да даде полезна информация, тъй като думата е измислена от самата Олга. Бихме описали процеса в началото като игра на сляпо.
Таня реши да се заеме първо с корицата на „Вълшебната планина“, като пусне няколко „кукички“ под формата на детайли, от които да се възползва за следващата корица.
В етапа на проучването, както обикновено, се запознахме с работата на чуждестранните колеги, които вече бяха работили по книгата:
Работата по корицата на „Емпузион“ започна в момент, в който преводачът още работеше по книгата. В края на април се състоя среща между Таня, Невена и Крум, за да поговорят за книгата, връзката ѝ с „Вълшебната планина“ и как двете корици биха могли да се свържат визуално.
Още по време на срещата се роди и първата скица на корицата.
Бяха запазени графични детайли от корицата на „Вълшебната планина“ и бе използвана сходна цветова гама, но с ясната идея сходствата да са само щрих, насочващ и подсказващ за връзка между двете произведения, без да отнема индивидуалността им или да ги кара да изглеждат като една и съща творба или отделни томове от поредица.
Много от вас със сигурност са чели „Вълшебната планина“ и сме уверени, че ако „Емпузион“ все още не е част от вашата библиотека, скоро ще бъде, така че няма да говорим за сюжетите на двата романа, но се надяваме, че малките детайли, които са ни вдъхновили в създаването на кориците им, ще допълнят удоволствието от преживяването на тези забележителни произведения. И ще загатнем, че ни предстои да започнем работа по още една книга, свързана тематично, емоционално, а скоро и визуално с двете гореспоменати. Коя е тя… Ще научите в точния момент. 🙂
Благодарни сме за възможността да работим по толкова значими книги и помолихме Невена да сподели впечатления от процеса, съвместната ни творческа дейност и още, и още…
Разказахме накракто историята зад корицата на „Емпузион“, но би ли споделила с читателите ни каква е връзката между нея и тази на новото издание на „Вълшебната планина“ от Tомас Ман?
„Емпузион“ е основанието и причината да пожелаем да направим ново издание на „Вълшебната планина“. Двете книги са свързани. Олга Токарчук се опира, най-общо казано, на историята в романа на Томас Ман – разказва за млад мъж, бъдещ инженер, пристигнал да лекува белодробно неразположение в планински курорт. Структурата на романа е привидно сходна – няколко главни мъжки персонажи, разходки, здрава храна и философски разговори. Но Олга не пренаписва „Вълшебната планина“, тя се оттласква от нея, за да навлезе в дебри, където обикновено ни е неудобно да надзъртаме и предпочитаме да не задълбаваме нататък, да не мислим твърде много какво ни дебне от сенките – нямам предвид само в пряк смисъл. Много интересен диалог се заформя между двете книги, определено си струва човек да посвети време и да ги чете заедно.
Трудно ли беше да постигнете единомислие с дизайнера, когато изграждахте корицата на „Емпузион“ предвид факта, че книгата е толкова чакана от читателите?
Никак. Всъщност, се влюбих в корицата още преди да съм я видяла в завършения ѝ вид. Няма да забравя своеобразния брейнсторминг, който си организирахме с Таня и с преводача на книгата. Бяхме в едно кафене на „Шишман“, Крум разказваше емоционално за моменти в романа, които му се струват ключови, Таня вече беше прочела голяма част от текста. И в един момент тя просто извади една тетрадка и започна да скицира. Бутилката, фигурите и всичко останало, което сега виждате на корицата, бяха нарисувани тогава, с един замах. Остана да преминат през финото ѝ художествено сито.
Коя част от процеса смяташ за най-важна при създаването на една корица?
Обсъждането, говоренето за книгата, преди да е започнало самото рисуване. Таня има много точни въпроси, които показват дълбочина на вникването в текста, обича да си изясни моменти от повествованието, сякаш визуализира вътре в себе си думите.
Смяташ ли, че кориците на един доказал се автор, какъвто е Олга Токарчук, са важни за успеха на книгата, или в тези случаи те са допълнение?
Никакво допълнение не са, направо са си основна част от успеха. Тази корица просто те мами да я отвориш, толкова е красива, че дори да не си чувал името Олга Токарчук, да не знаеш какво е писала, ще полюбопитстваш. Блажено е да работиш с такъв дизайнер.
Доверяваш ли се напълно на дизайнера или често даваш идеи и съвети за изпълнението им?
На Таня и Стоян специално се доверявам напълно. Ако не се лъжа, за четири години сме работили по десетина книги заедно, имаме планирани още доста. Всички са с корици и илюстрации, направени „от раз“. С едно изключение – „Карай плуга си през костите на мъртвите“. Причината да поискам още един вариант на тази корица беше, че в романа животните имат ключова роля, а онези животни, които Таня беше избрала първоначално да нарисува, бяха по-скоро отблъскващи, отколкото предизвикващи гушкавост и привързаност, онази емпатия към нашите „братя по болка“, която е толкова важна за Олга. С други думи, реагирах пазарно, но мисля, че беше от полза за книгата и сегашната корица е много силна.
Ще споделиш ли за читателите ни как реагира самата Олга Токарчук, когато видя корицата на „Емпузион“ и имаше ли промени, които държеше да бъдат направени?
Олга реагира така, както за всички предишни корици на Таня – почти мигновено, с радост и благодарност. Държа да отбележа, че при нея одобренията обикновено отнемат време, по обясними причини. Мисля, че след корицата и илюстрациите на „Гардеробът“, които Таня направи за българското издание, Олга ѝ има пълно доверие. При гостуването на Токарчук в София се случи една много емоционална и извън деловите отношения среща между дизайнер и автор, Олга буквално се хвърли на врата на Таня. Тя наистина много харесва работата ѝ и дори не се замисли, когато ѝ предложих за вътрешните илюстрации на „Емпузион“ да използваме не онези факсимилета, картички, карти и други материали, включени в полското издание, а авторски рисунки на Таня, базирани върху оригиналите. Резултатът е впечатляващ. Илюстрациите са допълнени от фината намеса на нашия страньор, Асен Илиев, който винаги работи в синхрон с дизайнерите, чете и осмисля книгата. Много е безценно това.
Какво би споделила за работата си с Kontur Creative?
Първият съвместен проект на ICU и Kontur Creative беше преди четири години – предложихме на Таня и Стоян да направят корица на „Бегуни“ от Олга Токарчук – първата ни книга от полската нобелистка. Беше буквално месец, преди да получи Нобела. Таня изчете светкавично ръкописа и предложи вариант, по който нямахме никакви забележки. Единственото, което променихме впоследствие, беше добавянето на щемпела „Нобелова награда за литература“. Обичам динамиката на работата с Таня и Стоян, чувството им за хумор, това, че се допълват, изпипват всичко в детайли, спорят. Имаме общ чат ICU/Контур и вътре е изключително забавно, в същото време се отмятат задачи с лекота. Точно такива творчески взаимоотношения съм си представяла – с професионализъм, с тръпка. Все пак работим това, което обичаме – правим книги. Не мога да пропусна да спомена и това, че те са от малкото дизайнери, които не мрънкат. Винаги дават повече и са крачка напред, сякаш знаят какво би могъл да поискаш в следващия миг. С две думи: супер много ме кефят. Така де, с четири думи.
Новия роман на полската нобелистка можете да намерите на сайта на издателство ICU.
