Издателство „Бойда Пъблишинг“ съществува от 2021 година. Открихме се с тях година по-късно, когато по препоръка на колега те ни потърсиха за предпечата на втората си книга, „Котаракът Бойда и Спасяването на Данчо Маминмой“. Работата с тях се оказа такова удоволствие, че си обещахме непременно да го направим отново. Сходните лудости също помогнаха за това решение.
Тази година се очаква излизането на следващата им книга: „Мамо, тате, искам куче!“ (по която отново ще работим) и решихме, че е крайно време да ви запознаем с лицата, които стоят зад издателството. И не просто стоят, ами творят, вихрят се и правят куп важни и значими неща, свързани с животните (и не само).
И така, ето ги и тях. Мила и Мила, по-познати като Мила Джи Гатев и Козата Ани!
Не че не се познаваме, ама нали. Разкажете ни за вас. Кои сте вие и за какво се борите?
Мила Г.: Ние сме Мила Бобадова и Мила Гатева. Мила Бобадова е ветеринарен лекар с 25 години опит, което прави ролята ѝ в издателството ключова, имайки предвид, че пишем книги за животни.
Аз съм си аз. Много е сложно да пише човек за себе си. Илюстратор съм, като се опитвам да лавирам между работата и две малки деца. Засега ми се получава, ще видим докога.
За какво се борим? Искаме да ангажираме аудиторията си с книги, които забавляват и образоват, но и оставят дълбока следа в сърцата на малките и големите читатели.
Кои са предизвикателствата пред стартиращо издателство и как се справяте с тях?
Мила Б.: Времето. Винаги са нужни време и желание. Желание има, дори повече от необходимото. И да сме максимално акуратни. Израснахме с книги, с чиито заблуди се наложи да се справяме години след това. По-скоро се стараем да направим истории, които не карат животните да изглеждат глупави, още по-малко да им приписваме навици, които всъщност нямат. Например в детските книжки таралежите изумително често имат забучена ябълка или гъба на иглите. А това не е истина. Или кучето яде кокали. А това не е съвсем добра идея. Или котката обича прясно мляко. А това може да е проблем. И изобщо, след като се налага в ежедневието да коригирам подобни неща, вярвам, че тази тенденция трябва да спре.
Мила Г.: Малко хора знаят, че персонажът на котарака Бойда се появи доста преди издателството. Дори опитах на няколко пъти да го предложа на вече наложили се издателства, но или не беше тяхното нещо, или имаше условия – да променя цвета, да променя формата, а не може ли да бъде куче. Това даде първоначалния стимул и тласък днес да имаме издателство. В тази връзка бих казала, че най-голямото предизвикателство е хората да повярват в теб и това важи за всичко стартиращо. Към днешна дата съм повече от щастлива, че има толкова много деца и възрастни, които обичат Бойда точно толкова, колкото и ние го обичаме.
Кое е най-важното нещо, което хората не осъзнават, преди да си вземат куче?
Мила Б.: Че това е ангажимент, и то сериозен, за приблизително 15 години. Че това е жив организъм с нужди, болести, всичко, което може да ни хрумне.
Мила Г.: Че кучето е член на семейството. То не е играчка, няма как да го върнем в магазина или да го оставим на рафт да събира прах, когато ни омръзне. Много хора си взимат куче, защото детето иска или защото е много сладичко и мъничко. Това трябва да бъде добре обмислено решение от цялото семейство и със сигурност мотивът не трябва да бъде, че „детето много обича кучета“.
„Мамо, тате, искам куче!“ е третата книга на издателство „Бойда Пъблишинг“ и сякаш се очертава ясно изразена животинска тематика в заглавията, които издавате. Очаквате ли следващите издания да са в същата линия?
Общ отговор: Да, отсега можем да заявим, че „Мамо, тате, искам куче!“ също ще бъде поредица. Смятаме, че тук е силната ни страна, предвид, че разполагаме с ветеринарен лекар от живия живот и куп случки и истории.
Какво друго ви предстои в обозримо бъдеще?
Общ отговор: Много работа, нови книги, нови автори. Все хубави неща, за които нямаме търпение да споделим, когато настъпи моментът.
Не пропускайте да посетите и сайта на „Бойда Пъблишинг“: boydapublishing.com
