През 1634 г., по време на пътуването си с кораб от Англия до колонията на Масачузетския залив, 43-годишната Ан Хътчинсън започва кръг за четене и обсъждане на псалми от Новия завет. Това се оказва най-ранният регистриран книжен клуб в света.
Днес, подобно на своя предшественик, корабът на четците гастролира из безбрежните води на интернет. В онлайн платформите за споделяне на съдържание книгоманите са си извоювали специални пространства, посветени на четенето. Goodreads, BookTube (част от YouTube), Bookstagram (част от Instagram) и BookTok (част от TikTok), събират хора от цял свят, споделящи страстта към книгите, любимите герои и техните автори. Обсъждането ѝ винаги е било част от живота и стойността на литературата, а в огромната световна общност, до която имаме достъп чрез интернет, можем да намерим нови четящи хора, които на свой ред да обогатят и нашия живот.
Напоследък най-много се шуми около BookTok. Изграден от потребители, които гордо се наричат читатели, това се оказва най-големият „книжен клуб“, плаващ върху най-ползваната платформа за късо видеосъдържание. Хаштагът #booktok набира популярност през 2020 г. в началото на пандемията, когато всички бяхме принудени да се върнем към интровертните занимания, за които преди твърдяхме, че „нямаме време“. Наричана феномен, „променящ играта“ за книжната индустрия, онлайн общността има над 112 милиарда интеракции и влияе осезаемо на аналоговото потребление на литература. Виновна за скоростното издигане на стари и нови заглавия до бестселъри и избора на книги, по които Холивуд прави мащабни екранизации, тя се материализира като физически щандове по книжарници и световни изложения.
Издателите от Benitorial се възползват от възможността да спечелят еднo от нашумелите заглавия от колелото на късмета на щанда на BookTok на книжното изложение във Франкфурт. Повече за тяхното изживяване може да видите и чуете ТУК.
Този формат на социална медия е различен и с това, че предлага начин издателите да поддържат нов вид по-директна връзка с аудиторията си. В тази статия на „Дневник“ се обсъжда как това се отразява на техния бизнес. Накратко, издателствата се опитват да се харесат на поколението Z и се съобразяват с тенденциите във видеосъдържанието на платформата. В името на борбата с алгоритъма на TikTok, любимите ни издатели са замесени в не едно и две „кринджови“ видеа, които плуват из онлайн пространството. Тази вълна на ентусиазъм не подмина и нас, макар и да сме дизайнери, а не издатели. И в нашия профил се намират няколко опита за яхване на „тренда“, заснети от офиса.
Неоспоримо социалните медии допринасят за ренесанс в книгоиздаването и четенето на физически книги, напук на предсказаният преди десетина години апокалиптичен упадък на индустрията за сметка на електронните издания. За нас тези медиини канали също дават достъп до таргет, до който досега не сме стигали пряко. В социалките „цивилните“ читатели могат да ни следят, лайкват, шеърват и оценяват като артисти. Книжните инфлуенсъри пък започват да ни опознават като професионалисти – нещо, което преди е било запазено по-скоро за хората в бранша (издатели и други дизайнери).
Критиките към социалните платформи твърдят, че те водят към еднообразност на стилове както в съдържанието, така и във външния вид на книгите. Това според нас е преодолимо и се неутрализира, когато потребителят ги ползва заради личен интерес, а не е влязъл за един час в TikTok само, за да напише статията по темата. 🙄 Ако човек е активен в „курирането“ на съдържанието вътре и следва хора, които популяризират качествена литература и дизайн, може да има достъп до интересни нишови неща, които иначе би пропуснал. За нас социалните медии са извор на вдъхновение. Те ни дават достъп до безкрайна база данни от изображения и поглед над актуалната работа на нашите любими дизайнери и издатели по цял свят.
Cărturești Carusel, намираща се в стария център на Букурещ, покорява световните онлайн класации за най-красиви книжарници в света и привлича бууктокъри от цял свят. Дестинацията ѝ е географски достъпна за родните книгохолици – ако имате път към съседската ни столица, непременно я посетете!
Дали обаче социалните медии и съвременната консумация на книги действително се отразяват на техния дизайн? От десетина години насам пътуванията се оценяват по ска̀лата колко са „инстаграмабъл“. Сякаш сега това се случва и на пътешестващите в дълбоките води на литературата. Красиви книжарници, рафтове, подредени за снимка, тагване с нашумели издания, постановки на снимки с книги на плажа, на яхтата, на планинския връх. Масово четенето се представя като лайфстайл. А той носи със себе си и определена визуална естетика, защото се манифестира чрез визуални медии. Видеата на четящите, които се хвалят със своите книжни завоевания, наложи тенденцията за все по-ефектни за снимане издания. Свидетели сме на нови феномени на „добавен дизайн“ към книжното тяло (цветни порезки, специални хартии, луксозен печат, щанци и др.). Ще ви разкажем повече за тях в част втора на статията. Междувременно може да гласувате в нашата анкета, за да ни кажете дали тези елементи ви влияят при закупуването на книга:
*Неформални организации на четящи има откакто книгите стават достъпни за широката публика, но тъй като първите печатни издания в Европа са религиозни текстове, то в началото те събират групи от миряни за изучаване на Библията.
До скоро! 🐑
