Чудати разкази

Дизайнер
Таня Минчева
Тип работа
Дизайн на корица
ИЗДАТЕЛ
ICU

Анотация:

Чудати разкази е книга, която разширява кръгозора на читателя, залива го с въпроси и го изпълва с удивление. Ако си припомним онова класическо дейвидлинчовско „Совите не са това, което са“, то можем да го открием и тук, в разказите на Токарчук, които жонглират свободно с гротеската, черния хумор и дръзкия полет на фантазията.

“Впрочем има и по-лоши неща от смъртта, от това вампир да ти изсмуче кръвта или върколаци да те разкъсат. Децата знаят най-добре: самата смърт може да се преживее. Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред.”

Из “Пътникът”

Светът става все по-чудат

Последният сборник с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре.

Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още.

На какво се дължи усещането за чудатост – на света или на самите нас? Защо продължаваме да гледаме на себе си с отстранения поглед на чужденец? Защо все нещо не ни достига? Къде е изворът на страховете ни? Ако светът е създаден по човешките мерки, защо ни е толкова трудно в него? Кои сме, откъде сме дошли?

Хората бяха забравили думите, а когато тях ги нямаше, не можеха да бъдат използвани, следователно не можеше да бъде описана и тази част на света, която потъваше в небитието, а след като не можеше да бъде описана, никой не мислеше за нея. Прост начин да се потренира несъществуване.

Една изненадваща книга отвъд всички категории.

Какво наричаме чудато?

Френското прилагателно bizzare означава странен, чудат, но и забавен. Тези разкази са необикновени и чудати както по отношение както на мястото на действие, така и по линия на времето, действието в тях се развива в различни краища на света – от Жечпосполита през 16. век, през съвременна Азия до незнайна територия в едно неопределено бъдеще, родена от богатото въображение на Токарчук. Чудатостта, сякаш ни припомня авторката, необикновеното, е характерно не само за хората и техните състояния, но и за света.

Фондацията на Токарчук

Инвестира във фондация, която подкрепя писатели и преводачи в частност и полската култура като цяло. Сред каузите на фондацията ѝ са борбата с дискриминацията и подкрепата на гражданските свободи и правата на животните. Фондацията е базирана във Вроцлав – градът, на който Токарчук е почетен гражданин.

По думите на писателката, тази фондация е замислена като „място за международен разговор за способността на литературата да оценява състоянието на видимия и невидимия свят, да описва действителността, в която опасно бързо се развихрят ксенофобски и националистически настроения, и в крайна сметка място, посветено на разговора за изкуството и човека като част от природата“.

„Иска ми се да намеря пресечната точка между природата и изкуството, как да видим природата по различен начин – всичките тези неща, които са свързани с промяната на гледната точка.“

© 2022 Kontur Creative Ltd. | Всички права са запазени