За да цитираме един от любимите ни мъпети, Oscar The Grouch, обичам(е) боклук! И сме тук, за да го докажем.
Случвало ли ви се е (случвало ви се е) да отворите хладилника и да гледате с празен поглед, дори рафтовете му да са пълни? Не искате да готвите, всичко, което виждате, не ви привлича, и единственото, което всъщност искате, е… junk food. Ако сте толкова изискани, че никога не сте яли дюнери за вечеря или McDonald’s посред нощ (и със сигурност не сте си топили картофките в сладоледа или шейка, иууу), тази статия най-вероятно не е за вас. И преди да сте си помислили, че съвсем се отнесохме, всъщност се озовахме точно където трябва.
Има книги, които са еквивалентът на junk food и бързото хранене. Литература, която не е с главно „Л“ и даже и с малко „л“ не е, защото за нея е срамно да се говори. Но вече не. За добро или зло, времето на литературната критика в онзи чист вид, в който някои хора още я помнят, е в миналото. Има групи в социалните мрежи, booktok, booktube, subreddits и още много виртуални пространства, в които свободно се говори за книги. Всеки може да препоръчва, да критикува, да хвали и да хейтва на воля. Което ни връща отново на „боклучивата литература“ (trash literature) и – донякъде – на нейния възход.
Какво е „боклучива литература“?
Най-общо понятието „боклучива литература“ се използва за популярни книги (popular fiction) с ниска или никаква литературна стойност (кой и как определя тази стойност при условие, че няма единна скала и всичко е изцяло субективно, е отделен въпрос). Тези книги са популярни, сюжетите им са предъвквани милион и един пъти. Стилът на писане не само, че не блести с нищо, ами е възможно най-опростен граматически (може дори да има грешки), темите са изтъркани и тропите са до болка познати. И все пак, и все пак…
Как „боклучивата литература“ ни прави читатели?
Макар да са пълната противоположност на високия клас литература (и литературния елитизъм), тези книги са обичани, масови и са формирали поколения читатели. Винаги ги е имало, винаги ще ги има и в немалко случаи са били онзи портал към книжния свят, който не е успял да бъде отворен от Достоевски, Стайнбек или Вазов. Излапвали сме една след друга десетки такива книги – били те кримки, любовни романи, научна фантастика или нещо съвсем различно. Тези книги са като слънчогледови семки – започнеш ли веднъж, не можеш да спреш. Защото са пристрастяващи. И дали говорим открито за тях или ги крием от света (както факта, че сме закусвали кренвиршка), е въпрос на личен избор.
Каква е алтернативата на „боклучивата литература“?
„Вземи прочети нещо стойностно“. Чували сме го неведнъж, нали? Хората *погрешно* смятат, че ако не четем тези книги-еднодневки, ще подхванем „Война и мир“ и всичко в света (в който има все повече война и по-малко мир) ще бъде наред. Но истината е, че често алтернативата на „боклучивите“ книги, които четем, не е класиката. Алтернативата е да не четем. Защото не ни е интересно, защото не го разбираме, защото литературният вкус се възпитава, но и понякога просто имаме нужда от леко четиво.
Светът, в който живеем, е достатъчно тежък и когато всичко ни идва в повече, не ни трябва още от същото. Имаме нужда от бягство. И тук на помощ идват книгите, които са чиста форма на ескейпизъм – дали с бластери в космоса, неразрешени убийства или пикантни детайли от живота на известна личност. Така лека-полека посягаме към следващата книга и към следващата. Докато в един момент започваме да се чудим с какво да продължим. И тогава намираме нещо ново. Може да е подобно, може да е различно, но вече сме набрали скорост. Било ни е интересно, приятно, откъснали сме се от реалността. Това е целта, нали?
Ползи и вреди от „боклучивата литература“
Най-големите ползи от четенето на такива книги са в това, че могат да ни направят читатели (както обяснихме по-горе) или да ни върнат към четенето. Четенето за удоволствие, четенето като почивка, четенето без да (се) съдим какво четем и защо четем. Иска ни се да вярваме, че всички книжни хора сме достатъчно широко скроени, за да не упрекваме другите за литературния им вкус, но това би било твърде наивно.
Читателите постоянно се делят по всеки възможен признак, критикуват литературните си предпочитания и рядко се радват просто защото и други хора четат. „Боклучивата литература“ е почивка от „истинската“ литература. Почивка от дълбоките води, многопластовите персонажи, високия стил на писане. Почивка от всичко, което понякога се чувстваме длъжни да четем, за да не си помисли някой нещо (кой е този някой и какво е това нещо, е друга тема). Почивка от собствените ни идеи за това какви читатели трябва да бъдем.
Но точно като с всичко друго в този живот, ако прекалим с „боклучивата литература“, е възможно да ни стане лошо.
В крайна сметка човек не може да живее само на junk food и да очаква тялото му да изглежда като на атлет. Така е и с книгите – не може да четем само леки романи и да очакваме мозъкът ни да е като на Айнщайн (ние лично и не бихме искали да е така, но разбрахте идеята).
За да се развиваме, да мислим критично, да поставяме под съмнение всичко, да си задаваме въпроси, да философстваме дори, имаме нужда и от други книги. Имаме нужда от предизвикателства, имаме нужда от стойност. И след като вече сме отпочинали добре, можем да си позволим отново да се гмурнем в дълбокото. Но за да не се удавим или по-лошо, сетивата ни да се притъпят, отново и отново се връщаме към „боклучивите книги“. За разтоварване. За утеха. За бягство.
Трябва ли етикетът „боклучива литература“ да бъде премахнат?
Няма как да сложим цялата литература на света под един знаменател. И какво влага всеки от нас в термина „боклучива литература“ е строго индивидуално. Както има различни жанрове, така има и различни възприятия за това кое е боклук и кое е връх на сладоледа. Интересен е фактът, че много книги, които са били считани за ниска летва, са се превърнали в световни феномени и са достигнали до милиони читатели – нещо, което допълнително изнервя тези, които ги хейтват.
И макар че все по-често книги се пишат изцяло с комерсиална цел, без авторът да има какво да каже и без да знае как да го каже, добрата новина е, че наистина има за всекиго по нещо. Лепвайки етикета „боклучива литература“ е възможно да се лишим (или да лишим някого другиго) от нещо чудесно. От страхотно читателско преживяване, което да ни напомни защо обичаме книги. От така нужната почивка за мозъка ни. От споделяне с други, които са прочели същото, защото четенето все пак е и свързаност – веднъж с автора и книгата, и втори път с други читатели.
За финал искаме да ви припомним какви книги трябва да четете.
- Всички книги, които искате.
- Никоя книга, която не искате.
Това е. Толкова е просто.
