Анна Ин в гробниците на света

излиза на полски през 2006 година. В рамките на следващите две десетилетия тепърва ще се появяват незаобиколими книги в творчеството на Токарчук: „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Книгите на Яков“, „Чудати разкази“, „Чувствителният разказвач“, „Емпузион“… Тази малка по обем книжка е побрала в себе си вселената на Олгината проза и е задължително четиво за всеки, който се вълнува от въпросите за човека и Другия, за живота и смъртта, но и за онези, които имат нужда от динамично, по младежки приключенско четиво. Неслучайно по романа се подготвя компютърна игра – световете в него сякаш са създадени да бъдат изследвани с различни средства.

Роман пътешествие

между световете, на което поемаме с трептяща картинка в ръка – нашата жива карта. Ориентири са ни ключови елементи от шумерската митология, забъркани с фантастика и фантазия; миналото и бъдещето се пресичат и смесват, времето не е линейно; разказвачите се сменят и рисуват шеметен свят… светове. Срещаме също: един припрян шляпащ куфар, странна шапка с рога, както и асансьори, които се движат във всички посоки. Тя, Нина Шубур, е нашият водач.

Олга Токарчук ни връща към времената, когато историите са били разказвани от истински майстори, от мечтатели и шамани, извън матрицата на злободневното, но дълбоко свързани с житейското, с важните онтологични въпроси. Думите в тази книга щамповат незаличими отпечатъци в паметта на последните читатели в посттекстовия свят. И в крайна сметка питат онова, което ни интересува открай време: какво значи да умреш? Ще разберем най-сетне. Хипотезата ми е такава: не може да ни няма.

Ако в наше време книгите можеха да предизвикват революции, бих нарекъл романа на Олга Токарчук революционна книга. За тази своя книга Олга Токарчук изобрети жанр, език и напълно нов начин на разказване. И постигна невероятен резултат. Ето така звучи голямата литература.

Пшемислав Чаплински