Дълбоко във вътрешността на сметището едно малко счупено роботче се събужда . . .
Роботчето МиЛо не помни как и кога се е озовало на това място, но знае, че не би трябвало да е там. То тръгва да търси спомените си и дома, който някога е познавало, само за да открие, че вече нищо не е същото.
Историята носи красиво послание – че винаги има кой да те обича, независимо как изглеждаш и колко си различен, и едно сигурно място, на което принадлежиш.