Анотация:
УПЪТВАНЕ КЪМ ПЪТЕВОДИТЕЛЯ Несъществени бележки от автора Историята на „Пътеводител на галактическия стопаджия’ така се заплете, че когато я разказвам, все се обърквам, а щом налучкам вярно фактите, ме разбират погрешно. Отпечатването на това сборно издание изглеждаше добра възможност да поставя всичко на място или поне да объркам още повече нещата. Та що се отнася до мен, ако съм написал тук нещо не както трябва, значи че е завинаги. Идеята за заглавието ми щукна за пръв път, докато си лежах къркан в една нива край Инсбрук, Австрия, през 1971 година. Не точно къркан, а позамаян от двете силни бири „Гьосер’, които изгълтах набързо, след като не бях ял два дни, както се случва с всеки безпаричен автостопаджия. За да съм по-ясен, ще кажа, че краката не ме държаха. Бях тръгнал на път с „Пътеводител на европейския стопаджия’ от Кен Уолш – доста опърпано книжле, което някой ми даде назаем. Всъщност, след като това бе през 1971 година и книгата още е у мен, сигурно вече са я обявили за открадната. Не притежавам екземпляр от „Из Европа за пет долара на ден’ (така беше по онова време), защото тогава приходите ми не отговаряха на тази социална група.