Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете

АВТОР
Куйо Куев
ДИЗАЙН НА КОРИЦАТА
Таня Минчева

Без съмнение българските средновековни ръкописи са изключително важен исторически извор. Някои достигат до нас само в преписи, а десетки други целенасочено са унищожавани или погубени във времето, което прави изследването им истинско предизвикателство за всеки учен.

Настоящата книга е най-пълното съчинение, което ни показва разнообразието на книжното наследство. Авторът – проф. Куйо Куев, е един от изтъкнатите изследователи на старобългарската литература, а проучването му е базирано на десетилетна работа в архиви и библиотеки в 6 държави.

На страниците на „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете“ се разглеждат както популярни писмени паметници като „Четириевангелието на цар Иван Александър“, така и не по-малко значими, но сравнително по-малко познати ръкописи като „Асемани- евото евангелие“ и „Супрасълския сборник“.

Почти 40 години след последното му публикуване изследването на проф. Куев отново е достъпно за широката аудитория. С приносен характер в настоящото издание е преводът на цитираните в текста старобългарски приписки, което се прави за пръв път.