АВТОР
Саманта Шанън
ТИП РАБОТА
Дизайн на корица
ИЗДАТЕЛ
Сиела

Сезонът на костите

Зловеща заплаха. Застрашен град. Момче, притежаващо силата да командва враните.“Дивогласи“ е първата книга от мрачна, изпълнена с екшън и приключения трилогия.Блекстоун бе проспериращ мегаполис. Това обаче бе преди да настъпи Тъмното лято – вълна от насилие и престъпност, която помете града преди осем години, дирижирана от страховития Предача. Сега последователите на Предача отново тръгват да сеят разруха, а момче на име Коу е на път да се оплете в мрежите им.Коу никога не се е съмнявал в способността си да комуникира с гарваните. Но когато се задава опасността от ново Тъмно лято, Коу разкрива подземния свят на дивогласите от Блекстоун – тези, притежаващи силата да говорят с животните и да ги контролират. Коу е един от тях. За да спаси града си, той трябва бързо да овладее способности, които никога не е подозирал, че притежава, и да се подготви за битка срещу зла сила, каквато никой не може да си представи.

Книгата на сайта на издателя

Орденът на ясновидците

Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници, но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на Пейдж Махони.

Край Личгейт три трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им, наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите, спящи край бреговете на Темза, изпълзяваха от отворите на каналите и заравяха пръсти в тинята, молейки се да открият нещо ценно, останало след отлива.

Крънкачите поглеждаха часовниците си и се отправяха към метрото с надеждата да изкарат някоя монета от още сънените пътници. Последните пък си купуваха кафе, грабваха сутрешния вестник от будките и гледаха лицата на първата страница, без да ги виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града, с копринени вратовръзки, нахлузени като примки на шиите им, те щяха да изкарват нови монети, които да продължат цикъла.

И бездомните пак си бяха бездомни, а труповете продължаваха да танцуват. Марионетки в ръцете на палача.

Книгата на сайта на издателя