„Winter, Spring, Summer, Fall; Death is the fifth, and master of all.“
Според Н. К. Джемисин петият сезон е смъртта. Според СМЪРТ в книгите на Тери Пратчет не трябва да мислим за смъртта като за умиране, а като за ранно тръгване, за да избегнем навалицата (преводът е умишлено своеволен). Таро картата Смърт не означава физическа смърт, а трансформация, край на един етап и започване на друг.
Според християнството смъртта също не е край, а е преход към вечен живот. Според будизма смъртта е част от цикъла на прераждане. За викингите смъртта е пътят към Валхала и колкото по-достойна (и кървава) е, толкова по-добре. В Мексико смъртта е превърната в празник, а не в траур, а мъртвите се завръщат, за да говорят с живите. В Древен Египет смъртта е издигната в култ, а подготовката за задгробния живот е заемала голяма част от живия живот на хората.
И след като само в увода споменахме думата „смърт“ 12 пъти, вече сте се досетили, че този месец ще си говорим за смъртта в литературата, и по-специално в хорър жанра – все пак наближава Вси Светии. Защото смъртта ни плаши и удивлява, а книгите ни помагат да разберем защо е така. Да погледнем навътре в себе си и да приемем страховете и опасенията си.
Смъртта ни вълнува, откакто я има, което е от началото на всички начала. Между страниците намираме утеха, разбиране, различна перспектива, защото смъртта е най-естественото нещо, което ще се случи на всеки един от нас и само тя е безсмъртна. Но темата за смъртта всъщност е темата за смисъла на живота. Страхът от смъртта е страх от това как живеем и докато едни жадуват за изкупление, други се впускат в търсене на вечен живот.
Какво ни очаква отвъд гроба?
На практика няма литературен жанр, който да не се занимава с темата за смъртта, но хорърът е мястото, където смъртта живее (надяваме се да оцените това изречение по достойнство). Физическата смърт рядко е основният аспект, който вълнува авторите – много по-често главният фокус е духовната смърт и свръхестествените аспекти на умирането.
В ужасите се сблъскваме с всичките си страхове под каква ли не форма и в това има нещо пречистващо. Защото в действителност не се случва на нас (поне в този момент) и можем да съпреживеем всичко, без наистина да умираме. Затова в хоръра има нещо толкова сладко, че чак нагарча, нещо, което хем ни държи будни, хем може да ни помогне да заспим спокойно.
Прераждане и възкресение
Познахте – зомбита! Но не само. Понякога мъртвите не остават мъртви, но и не се съживяват по начина, по който ни се иска. Защото всичко си има цена и последици – понякога цената е липсата на мозък, а последиците са, че ще бъдем изядени. Друг път вдъхваме живот на нещо умряло и се превръщаме в доктор Франкенщайн. И двата случая са предупреждение да не се бъркаме в тайнства, които не разбираме.
Задгробният живот като наказание
Адът, това са другите, а другите понякога са в отвъдното. И ако не внимаваме как живеем, ще се окажем на място, което ни наказва за греховете ни. Изводът е да не сме скапани и да внимаваме какво правим докато сме живи, защото иначе може да се окажем в казана и последиците от действията ни да ни преследват във вечността.
Духове, призраци и обладани къщи
Понякога живите и мъртвите се срещат и никой не излиза жив от тази ситуация (ха-ха). Чувството, че мъртвите все още тук и искат нещо от нас, е добре проучено в редица страшни истории и служи за напомняне, че нищо не си отива завинаги. Дори старата ни кафе машина, чийто дух още витае из офиса.
Мястото между живота и смъртта
Открехваме вратата към чистилището, където нито сме живи, нито съвсем умрели. Ужасяващо е, защото смъртта може да не ни донесе така очаквания мир и така заслужената почивка, а да ни прати в някакъв вечен Панаир на книгата, от който не можем да се измъкнем. Никога. Настръхнаха ни космите на врата.
В търсене на вечен живот
Вампирите са едни от любимите хорър (и не само) герои, защото живеят вечно (или поне до кол в сърцето или лъч слънчева светлина), но плащат скъпо за това. На какво сме готови, за да избегнем смъртта? Има ли цена, която е твърде висока? И заслужава ли си да сме безмсъртни, ако не можем да усещаме вкуса на тиримису или шкембе чорба и трябва постоянно да се борим с петна от кръв?
Чудовищата, които ни плашат до смърт
Вещици, караконджули, мумии, върколаци, плашила. Тук не изброяваме просто на какво приличаме в различните дни от седмицата, а отдаваме почит на всички чудовища, които дебнат, за да ни изплашат до смърт. Или поне да ни накарат да спим на светло и да ходим до тоалетна, въоръжени с фенерче.
Смъртта като персонаж
Смъртта има много лица или въобще няма лице, но и двете неща са въпрос на въображение. Литературата ни позволява да си представим смъртта по човешки начин, да я персонифицираме, да ѝ придадем характер – дали е милостива или студена, безчувствена или състрадателна. А защо не дори забавна и духовита. Като нас!
Ако стигнахте дотук – честито, още сте живи! Смъртта може да буди тревожност в повечето от нас, но литературата ни помага да я разгледаме под микроскоп, да спекулираме дали наистина е краят, да се справим с тревогите си и, евентуално, да я приемем като нормална част от живота. Всички ще умрем, но дотогава може да прочетем още много книги и да имаме по-малка TBR купчина за отвъдното.
