От кръглата врата на дупката на хобит през вратата на гардероба, която води към Нарния, до дома на Шерлок Холмс с адрес Бейкър Стрийт 221Б, измислените врати са неизменна част от литературата. Само си припомнете през колко врати минава Алиса или колко врати се появяват във „Властелинът на пръстените“. Какво ни чака зад тях? Има врати, които можем да отворим само ако сме достойни, за други трябва да сме любопитни. Понякога се изисква хитрост, друг път да сме специални.
Книгите сами по себе си също са врати – отваряме ги и всичко се променя. Светът около нас изчезва и се озоваваме на друго място, в друго време. Понякога – много близко до това, на което се намираме физически, друг път във вселена, която е толкова различна, почти невъобразима. Всяка книга ни пренася в алтернативна реалност и от нас се иска само едно – да я отворим и да прекрачим прага. Точно както правим, влизайки и излизайки през всяка друга врата.
Може и да грешим (но се познаваме, кога се е случвало последно?), но най-хубавите истории започват с отварянето на врата. Или с трясването ѝ. Дори в думата „портал“ се съдържа думата „порта“ (поне на български), защото пренасянето от едно място на друго често започва просто с прекрачването на прага.
В един момент сме тук, в следващия може да сме навсякъде.
Вратите разделят времето и пространството, тук и сега от там и тогава. Вратите ни отвеждат на ново приключение всеки път, когато ги отворим или затворим. Дори влизането от една стая в друга, излизането през външната врата – във всеки един момент можем да прекосим невидима граница и да се окажем другаде. Затова и вратите са едни от най-интересните символи в литературата, които ще разглеждаме този месец. Освен да влизаме?
Вратите като символ
Ако книгите са ни научили на нещо, то е, че няма обикновени врати. Най-невзрачните на пръв поглед могат да крият също толкова големи тайни, колкото всяка огромна порта, инкрустирана с красиви елементи – дори повече! Основно вратите могат да бъдат разгледани по два начина: такива, които ни отвеждат някъде и такива, които ни пазят от нещо, което се спотайва от другата страна.
Вратите като вход
Дали ще е портал към друго измерение, към различна планета, към минало или бъдеще време, към тайна стая, към нов свят – вратите имат способността да ни транспортират без да се налага да пътуваме. Едно малко движение и нищо вече няма да е същото. А какво ни чака от другата страна? Не е ли това истински вълнуващото – може да бъде всичко! Свят на магия или на трагедия, процъфтяваща планета или загинала цивилизация.
Вратите като вход винаги са начало на нещо ново – какво следва, зависи от въображението на автора. А най-хубавото е, че понякога вратите дори няма нужда да са истински обекти. Дори нарисувана врата може да се окаже антре към цяла непозната вселена!
Вратите като бариера
Има и много случаи, в които вратите са там, за да ни защитят от нещо, което дебне от другата страна. Всяка врата може да се окаже кутия на Пандора, която не трябва да отваряме. По нея може да има вериги, заклинания, да чуваме странен шум, но не всяка врата е безопасна. Е, ние сме читатели и най-вероятно ще я отворим така или иначе, защото каквото и да ни чака, все пак е наужким. Поне докато измислената врата не отвори вратата на съзнанието ни. (*драматична музика*)
Вратите като метафора
Когато говорим за врати, не можем да се ограничим единствено до ролята им като физически обект в сюжета. Вратите са символ, който писателите използват, за да подскажат на читателя (а и на героите си) значението на даден момент, да подсилят някоя сцена, да подтикнат към действие, да внушат някакво чувство.
Всяка врата е избор – да я отвориш или затвориш, дори да я игнорираш изцяло (в книгите това рядко се случва, все пак вратата е като пистолета, който до края все ще гръмне, сложена е там с някаква цел).
Вратата може да е бягство – към нещо или от нещо.
Вратата може и да е препятствие, нещо, с което трябва да се справим или пред което да се изправим.
Затворената врата може да означава отказ или скрити тайни, които (не) искаме да разкрием.
Отворената врата може да значи свобода, възможности отвъд най-смелите ни мечти.
Вратите са помощни средства и метафори, които не ни оставят намира. Дори вратата да няма брава, наша работа е да открием защо е така. Какъв е смисълът на тази врата?
Нарисувай ми врата
И след като вратите са част от книгите, не е никак странно, че често се озовават и на кориците им. С времето сме нарисували не една и две врати и тук ще ви покажем някои от тях. Тези, които отварят път не само физически, но и емоционално.
Започваме с „Всяко сърце е врата“ и поредицата на Шонин Макгуайър, в която своенравните деца търсят вратата към истинския си дом.
Продължаваме с „Пожелай си нещо“ и къщата на „Островът с часовниците“, която отваря вратите си за най-смелите откриватели. И има силата да сбъдне желанията им.
Заедно прекрачваме прага на книжарница „Хюнам-донг“, която ни обещава уют и ни припомня, че никога не е късно да започнем да пишем нова глава от историята си.
Отваряме широко вратите на Гардеробът на Олга Токарчук с три разказа, които ни водят по неотъпкани пътеки към неподозирани светове.
Вратата, която децата Бодлер отварят след като губят родителите си, е тази на Граф Олаф и така започва една Поредица от злополучия, която може да е безрадостна, но всички я обожаваме, нали?
Време е да намерим пристан, като надникнем зад вратата на Хотел „Птиците“, където ни очаква заслужена почивка и вълшебство. За да можем след това да продължим по пътя си.
Каним ви в мистериозен блок без номер, който може да се окаже Общежитие за чудовища. Влезте през входната врата на своя отговорност.
И трите книги от поредицата „Проклятието на Воронина“ ни посрещат с различни сгради, зад чиито врати ни очакват вестители, пазители, тайни и свят, който може да бъде унищожен. Или съживен.
Вратата, която всеки ден прекрачваме, е тази към вътрешния ни свят, но сякаш забравяме какво невероятно нещо е мозъкът. Затова Магазинчето за магии е тук да ни го припомни. Влезте и си вземете каквото ви е нужно.
Гледаме през ключалката и се чудим, готови ли сме да се сблъскаме с раздвоената човешка природа в „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“. Но вече 140 години читателите са изкушени да влязат през вратата в търсене на отговорите за тъмната си страна.
Вратите са преход, промяна от едно състояние към друго. И въпросът най-често е единствено от коя страна на вратата се намираме в момента. Литературата има някои от отговорите. Но нека не забравяме, че много врати се въртят.
