Въпреки неспирните усилия на учените да лепят електроди по спящи и беззащитни хора, науката все още не дава единодушен отговор на въпроса защо хората сънуват. Някои от водещите теории гласят, че сънуването помага да обработваме и организираме спомените. Смята се също, че тогава консолидираме информацията, поета през деня, а разиграваните шантави сценарии насън ни предоставят възможност да се упражняваме в изправянето пред предизвикателствата на ежедневието. Ние от екипа на KONTUR не сме сигурни защо точно е нужно да репетираме скачане от ръб на скала, изнасяне на реч пред публика неподготвени и разговори с призраци, след като нямаме никакво намерение да практикуваме тези неща. Все пак е успокоително да знаем, че сме тренирани за ситуация, в която сме на изпит, закъсняваме за изпита, закъсняваме за изпита докато сме голи, влизаме в залата за изпита и всички са голи, включително ние и квесторът.
Независимо от неразборията из теориите за ролята и значението на сънищата, историята ни предоставя множество примери за удивителни открития, осенили съзнанието на автора си в небудно състояние. Салвадор Дали е известен с това, че е предизвиквал и прекъсвал предумишлено своята дрямка, за да черпи вдъхновение от необузданото си подсъзнание. Димитри Менделеев нарежда елементите в периодична система насън. Пол Маккартни пък чува в главата си мелодията на „Yesterday“ докато спи. Мери Шели е вдъхновена от смразяващ кошмар да напише своя световноизвестен шедьовър „Франкенщайн или новият Прометей“ (вече с корица от Таня!), а веднага след като се събужда потен Лари Пейдж записва трескаво основата на алгоритъма на търсачката Google. В този ред на събития не е изненадващо, че и нашата Биби, кралицата на графичния дизайн в KONTUR, също е включила сънуването в своя творчески процес. За щастие, тази техника все още не се признава за оувъртайм от НАП, иначе щяхме да фалираме. Но пък нищо не ни пречи да ви разкажем за въпросния феномен и да разкрием каква е магията зад добрия дизайн на книжни корици!
Годината е 2024. На Биби е отредена задачата да направи корица за третата книга от криминалната поредица на Робърт Дъгони за детектив Трейси Кросуайт.
Историята вътре разказва за разследването на смъртта на момиче, чието тяло двама лодкари намират изплувало край брега преди 40 години. Изданието на български е плод на неспирния труд и издателски ентусиазъм на „Benitorial“ и се казва „Поляната“.
Ако сте фен на криминалните сюжети на Дъгони, вероятно сте прочели предишните две книги на един дъх! Въпреки това е важно да се отбележи, че всяка част от поредицата може да бъде самостоятелно четиво, а „Поляната“ е особено подходяща за читатели, които тепърва откриват автора. Той е майстор на словото и диалога, пише ясно и героите му са реалистична смесица от добродетели, пороци и чудатости. Неговият опит в законовите процедури, съвременната съдебна медицина и полицейските разследвания е впечатляващ и личи от всяка страница!
„Въпреки че самата история беше малко депресираща и тъжна, харесах начина, по който е написана. В нея не става въпрос за типичното полицейско преследване на серийни убийци или за побъркан престъпник в бягство, а е по-скоро човешка история за вина, тайни и продължило десетилетия търсене на справедливост. Сюжетите на Дъгони са винаги преплетени и психологически дълбоки и исках дизайнът ми да изразява това.“
Биби веднага прави първи вариант за корица, от който не е доволна. Краят на работния ден в петък е пословично вдъхновяващ, но не и в този случай.
„Прибрах се за уикенда при родителите ми в Сапарева баня. Спомням си, че бях много изморена. Сънувах корицата в неделя срещу понеделник.“
В съня си Биби се разхожда покрай река и вижда с очите си оттам да изплува точната картина, която е достойна да облече книжното тяло на романа! Гледната точка на зрителя отгоре също се връзва концептуално с предишните корици от поредицата, което е важно за общия ѝ облик. Остава само червените кичури, ключови за развръзката на романа, да се увият около шрифта на заглавието (по съвет на Таня). Работата по изображения с коса е пипкава и недолюбвана от всеки, който се занимава с дизайн и рисуване. Затова пък е истински задоволителна, когато в крайна сметка се получи добре!
„Направила съм над 100 одобрени дизайни за печатни издания, но тази корица е специална. Наричам го късмет – момента когато подготовката грабва възможността.“
„Когато си дам почивка между задачата и изпълнението, често се получава добре. Някой ти казва нещо или виждаш обикновен предмет, и решението внезапно изплува в съзнанието ти!“
Срещата между подготовка и възможност, за която говори Биби, все пак има нужда от почва, за да покълне. Способността да правим неочаквани връзки между спомените и идеите, които изплуват от подсъзнанието ни, често прави съня подходящ терен това да се случи. Както и в Менделеевата таблица, елементите изведнъж сами си идват по местата. Други такива предпоставки за добър творчески резултат са пълноценната почивка, смяната на обстановката и движението. Всички тези елементи са нужни, за да извърши съзнанието ни един цикъл на „редакция“, по време на който да колажира всички вдъхновения в един уникален образ. Това е основополагащ принцип за качественото изработване на корици. Дългият работен ден в офиса невинаги значи повече качествено свършена работа. Седенето на стола е операцията, която клиентите са свикнали да виждат, но реалната магия на творчеството често се крие зад кулисите на живота отвъд нормираното работно време. Например по-голямата част от този текст бе написана в метрото, а не в офиса, където авторът му бе измъчван от синдрома на неспокойния крак, познат още като „дизайнерско коляно“.
Така че следващия път, когато сте закъсали с творческа задача, не забравяйте, че понякога отговорът може да дойде, когато най-малко го очаквате – може би дори в сънищата ви!
За още теории около ролята на сънищата, като например израза на индивидуалното и колективно несъзнавано и доколко Брад Пит е интегриран в него, ще ви разкажем друг път.
До скоро!
