Книгата „Коя е билката“ е един от онези специални проекти, които дават възможност да експериментираме с различни илюстративни стилове и дизайнерски решения с цел постигане на определено усещане. Заданието беше да се свържем с особената носталгия по детството и да предадем чувството, че читателят разгръща тефтера на баба, събрал знание за особеностите и лечебните свойства на билките.
Нужни бяха няколко варианта на корицата, за да постигнем правилния баланс между ретро визията и модерния прочит. Експериментирахме с различни цветови комбинации и третиране на илюстрацията, съпоставяне на по-детайлни и по-експресивни елементи.
Както се случва обикновено, когато стигнахме до финалното решение, бяхме сигурни, че това е най-правилният подход за конкретното издание, без да сме в състояние да дадем твърде подробно обяснение защо именно той работи по-добре от всяко от предходните предложения. Някои неща в дизайна подлежат на рационално обяснение, други са въпрос на усещане и често формулата за успеха е симбиоза между двете.
Ако оформлението на корицата целеше основно да привлечем вниманието на потенциалния читател към изданието, то книжното тяло беше мястото, където да разгърнем идеята за бабиния тефтер. Книгата е богато илюстрирана и всяка страница оставя усещане за съхранено знание за лековити растения, рецепти за тяхната употреба и свързани с тях предания. Стремежът ни беше освен да оформим един полезен наръчник, да събудим любопитството на читателя и да го накараме да отгръща страница след страница, за да открива скритата между тях мъдрост.
Освен за нас, „Коя е билката“ беше специална книга и за редактора ѝ – Милена Ташева от изд. „Сиела“, която с огромно вълнение ни разказваше за нея и как си я представя, когато ни възлагаше проекта, и която се съгласи да отговори на няколко наши въпроса след излизането ѝ:
Доверихте ли се изцяло на дизайнерите или по-скоро вие дадохте идеи и съвети за изпълнението на оформлението?
Вярвам, че за да се получи нещо хубаво, хората трябва да се слушат – постарах се още в началото да дам максимално много информация за това как с авторките си представяме проекта, какво търсим като визия, усещане, стил и не на последно място – цена. Когато работим с цялостна концепция е много по-лесно – макар всеки да си работи по неговия ъгъл от пъзела, всички имаме цялата картина в главата си и когато ни попадне парченце, което ще пасне в другия край, можем да го подадем.
Таня подготви една цяла глава с примерен дизайн, по който дадохме обратна връзка, а в последствие това се случи и с цялостното тяло. Корекциите са нещо нормално и трябва да спрем (и автори, художници и изобщо всички професионалисти в полето на книгата) да ги възприемаме като лична нападка. Гледам обаче да не се бъркам в творческия процес – ако можех да рисувам или странирам, щях да го правя сама.
Създаването на книги е отборна игра – и ние всички трябва да играем в отбора на книгата, не на автора, издателя, художника или някой друг.
Смятате ли, че корицата и оформлението на книгата дават допълнителна стойност на читателя?
Категорично. Хората продължават да четат печатни издания заради допълнителните усещания, емоция и преживявания, които печатното тяло носи – дори да е само някое мъничко елементче за заглавка.
Корицата е съвсем отделно преживяване. Освен да има художествена стойност, тя e и първата среща на читателя с книгата и е малко или много (много, ама не искам да съм лоша) маркетингов инструмент. Една прекрасна корица, която отразява много точно сюжета на книгата, но недобре прицелена към правилната аудитория може да се превърне в част от причините за провала на една книга.
Към авторките: Имахте ли определена визия за това как ще изглежда корицата, докато пишете книгата?
Искра Урумова: Да, имах визия за корицата. Тя бе повлияна от идеята книгата да напомня стар тефтер или тетрадка със записки. Така обаче книгата трудно щеше да се отличава от останалите книги за билки. Крайният резултат много ми допада.
Мислите ли, че корицата и оформлението носят това усещане, което изпълва цялата книга, сякаш това е тефтерът на баба?
Не, мисля, че е дори по-хубаво.
Понеже знам, че такива кратки отговори са скучни, ще допълня – идеята за „старите тефтери“ е отправна точка и вдъхновение. Никой дизайн не може да докара истински бабин тефтер, защото това, което го прави специален, е автентичността. Това, което искахме да уловим, бе атмосферата, идеята, посланието на един такъв тефтер – знания, рецепти и вярвания, предавани от поколение на поколение с обич и грижа.
Какво бихте споделили за работата ви с Kontur Creative?
Ако кажа сексуален покой*, много ли ще е скандално?
Обичам да работя с вас ❤️.
Избирам хората, с които работя така, че да харесват книгите. Нашата работа е работа, ама не е само работа (Валери Божинов ми писа да си поиска изречението). Вярвам, че с добро задание всеки може да направи добра корица на всичко. Обаче за да има плам, страст, „уау“ фактор, ако щеш, трябва да има и някакъв личен елемент.
Специално за работата с Таня мога да кажа, че се отличава с особена експедитивност, всичко е много делово, решително и бързо, без да е бездушно.
_____________
* „Сексуален покой“ е името на коктейл, извънредно популярен в офиса на KONTUR. Можете да прочетете рецепта за неговото приготвяне в първи брой на нашия нюзлетър.
