Но не сме и все пак ви ги показваме!
Графичният дизайн не е само изкуство. Не е и просто реклама. И точно тази негова двойственост толкова ни привлича. В пресечната точка между двете неща се раждат едни от най-интересните, дръзки и запомнящи се идеи. Целта на кориците на книги, в частност като продукт на графичния дизайн, е не просто да продадат книгата, но и да продължат да въздействат на читателя, след като прочете историята. Да разбере защо корицата е не само красива и не просто пасва, а показва текста по един различен начин, допълва го. Или поне това се опитваме да правим ние и това обичаме да виждаме. Затова този месец решихме да ви покажем някои от любимите ни корици, които не са наши (реално част от тях са, но ще разберете какво имаме предвид, ако продължите да четете).
Когато казваме, че обичаме работата си, никога не се шегуваме. Шегуваме се (но само наполовина), когато обясняваме, че сме графични дизайнери (с изключение на Деси), защото не можем нищо друго (тя може да пише без помощта на AI и не се стеснява да го изтъкне). В основата на всичко това обаче стои и желанието да виждаме какво правят колегите ни по света и у нас. Да им се възхищаваме, да се вдъхновяваме и в част от случаите да им отправим най-големия комплимент според нас:
„Иска ми се аз да бях направил/а тази корица.“
Затова решихме всеки човек от екипа да избере по три корици, които са му любими. Разбира се, има поне по още 30, които бихме включили във всяка една категория, но е ясно, че няма как да ви покажем всичко, а ни се искаше все пак да ви покажем нещо. Категориите, на които се спряхме за нашия своеобразен ТОП 3, са:
Любима корица на чуждестранен дизайнер;
Любима корица на БГ дизайнер (изписано по този начин, както ще видите);
Любима корица на колега от KONTUR.
Беше ли лесно да изберем? Не, беше ужасно трудно. Но щом този блог пост съществува, значи сме успели (със зор, бутане, криво-ляво и прочее) и това е най-важното.
The Night Ocean на дизайнера Will Staehle. Страшно харесвам всичко, което прави този човек. Много силен комерсиален дизайнер с едни от най-разпознаваемите корици на автори като Стивън Кинг, Антъни Хоровиц, Джо Абъркромби, Дан Браун и др.
„Олив Китридж” и корицата на Мила Янева-Табакова. Допада ми илюстрацията и цялостното усещане.
„Самотен мъж в Берлин” с корица на Стоян Атанасов.
Всичко ми харесва в нея. Колко е категорична, решението за целия блок текст, вплетен със спиралата, човешките силуети. Смятам, че тази корица е всичко, което трябва да бъде една корица на книга. Да интригува и да предаде емоцията от текста, без да се налага да преразказва сюжета или да визуализира заглавието.
Стоян
Обичам корици, в които е вложена мисъл.
Go на Chip Kidd е страхотна визуална провокация – формата на знака STOP, която всички познаваме, независимо дали някога сме сядали зад волана, или не, и изненадващо противоречащият ѝ надпис GO поставят зрителя в положение да не знае какво точно се очаква да предприеме. Тъй като книгата е въведение в темата за графичния дизайн, насочено към деца, корицата е чудесен повод да се повдигнат въпросите за нещата, които са моментално разпознаваеми, мястото на човека сред символите и морето от информация и как формите, цветовете и текстът живеят заедно, допълват се, противоречат си и променят света около нас.
Корицата на „И леглото ни е зеленина” ми направи впечатление още когато я видях за пръв път, защото очевидно е изключително елегантна и красива, но е още по-впечатляваща, когато прочетеш книгата (също много добра, препоръчвам). Без да е претрупана с визуални елементи, всеки един детайл от нея намира логичното си обяснение, докато читателят се придвижва през текста на романа, и накрая те оставя с онова толкова приятно „Аха!” усещане. Обожавам работата на Люба Халева.
Да избера „Емпузион” сред всичко, което е правила Таня, не беше лесно, защото нейните корици, които харесвам, са страшно много. Просто си я представям как върти очи, като чете това, и обяснява „Оф, то не ми беше това идеята и не стана баш, ама…” (макар че е чудесен дизайнер и илюстратор, не я бива много в приемането на комплименти). Визията на „Емпузион” впечатлява не само с очевидните си визуални качества, а и с това, че е част от своеобразен триптих заедно с „Вълшебната планина” на Томас Ман и „Вълшебника” на Колъм Тойбин (изд. ICU) и свързва трите издания по начин, който е достатъчно ненатрапчив, за да им позволи да съществуват като отделни, самостоятелни творби, и достатъчно категоричен за всеки със сетива да открие и вътрешните връзки между трите книги.
Корицата на Night Shift е истински шедьовър и я харесвам главно заради две неща.
Първо, обожавам факта, че Дон Бротигам всъщност си е направил труда да прочете книгата. Картината не е просто някакъв произволен хорър мотив, а директна препратка към разказа „Аз съм вратата“ („I Am the Doorway“) – онзи страхотен психологически ужас, в който по ръката на астронавта започват да никнат извънземни очи. За мен като читател е огромно удоволствие да видя такова уважение към текста и детайлите в него.
Второто нещо е самият интерактивен дизайн на оригиналното издание от 70-те, който намирам за чист гений. Корицата е имала малки изрязани прозорчета и когато я погледнеш за първи път, виждаш единствено тези втренчени, зловещи очи. Чак когато я разгърнеш, пред теб се разкрива цялата картина с бинтованата ръка. Има нещо толкова вълнуващо и тактилно в този подход – превръща книгата в истинско бижу за всяка библиотека. Освен това той е и основен художник на едни от най-емблематичните обложки на „Металика“.
Корицата на „Естествен роман“ ми направи силно впечатление със своя минимализъм. На пръв поглед изглежда обикновена, но според мен носи дълбок смисъл. Двете ябълки ми напомнят за близостта между хората и за разстоянията, които понякога остават помежду им. Жълтият цвят създава усещане за зрялост, спомен и лека тъга. Харесвам тази корица, защото с малко елементи успява да предаде много емоции и ме кара да се замисля.
Корицата на „Всичко, което имахме“ много ми харесва, защото прилича на колаж от откъснати части. Според мен това отразява романа, в който светът и хората постепенно се разпадат отвътре. За мен тази корица не просто украсява книгата, а успява да предаде нейното настроение и атмосфера още преди да започнеш да четеш.
За корица от чуждестранен автор избрах тази на Absolute Martian Manhunter от комиксите на DC. Сравнително нов комикс, който си взех наскоро и нямам търпение да прочета. В корицата и съдържанието много ми харесва начинът, по който авторът използва цвета – по-скоро графично, отколкото живописно.
За български дизайнер избрах корицата на Ели от годините ѝ преди KONTUR – „Котаракът в чизми“. Винаги много ми е харесвал начинът, по който тя работи с акварел, а в тази книга се е раздала максимално. Моментът с рамката на корицата е много забавен и също много ми допада.
Мисля, че една от любимите ми корици от KONTUR е „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“. Таня винаги ме впечатлява с това как безупречно владее цветовата гама в своите корици. В този случай не е по-различно и контрастът между двете страни на героя е много приятно изигран с текстурите и цветовете, използвани в къщата.
Ади оставя всичко за свободна интерпретация.
За първата категория имам хиляда хиляди любими корици от чуждестранни автори и от моята си страна (Русия), но както се случва с въпроса „Кой ти е любимият филм?“ и изведнъж забравяш изобщо всички филми, които някога си гледал, така стана и в случая, и сега избирах наново.
Открих, че всъщност критериите ми за любима корица са се повишили изключително много през последните години. Дори за тази на The Blizzard имам коментари. Не е перфектна. Но конят е мега як.
Откакто излезе корицата на „И леглото ни е зеленина“, бях влюбена в нея, а в момента слушам и книгата по препоръка на колеги и тя е още по-красива за мен. Имам и много, много други мои любими български корици. Изборът беше труден, но мисля, че тази е наистина перфектна.
За корицата на Таня нямам какво да кажа – просто откакто я видях, я обожавам!
Деси
Признавам си, че напълно блокирах с тази задача (която познайте кой измисли) и понеже често се чувствам като котка пред компютър, котка зад волана и въобще котка, която незнайно защо се прави на човек, реших просто да се спра на корици с котки.
Около 33 препоръки по-късно тази година за първи път четох и успоредно с това слушах „Майсторът и Маргарита“. Книгата има много корици през годините, но тази толкова ми харесва, защото е някак наслоена и улавя духа, множествеността и раздвоението на повествованието. Цветовете също са супер, а Бегемот е котката на всички котки.
За №2 още не съм чела тази толкова хайпвана книга, но има цял поджанр японски книги с котки и тази корица ме грабна, защото всъщност е много различна визуално от останалите, които съм виждала в тази категория. Котката на кълбо е много символична, защото котките СА светът, а шрифтът за заглавието е супер подбран.
Имам оранжева котка, затова съм меко казано пристрастна към корицата на Тео и нямаше как да не избера нея в случая. Да не говорим, че в книгата има и толкова много храна. Помня, когато Тео рисуваше и котката се променяше – финалната версия ми се струва някак доволна и загадъчна, все едно ти намига и трябва да ѝ намигнеш и ти. Има нещо мистично в котките по принцип (и тази е японска) и тук е уловено добре в дизайна.
Рая (Изненада! Стажант на хоризонта)
Здравейте! Казвам се Рая и завършвам бакалавър „Графичен дизайн“. Дизайнът е с мен още от ранните ми „дизайнерски години“, когато създавах ръчно списания, режейки и лепейки страници от различни издания и съединявайки ги в едно франкенщайнско дизайнерско тяло. Изпаднах в дива еуфория, когато получих за подарък първия си принтер в трети клас.
През свободното си време обичам да танцувам, да пея (под душа най-често), да пътувам и да правя персонализирани подаръци за приятелите си (лимитед едишън онли).
За чуждестранната корица – харесва ми експериментът с колажния ефект.
За тази от БГ дизайнер – допада ми усещането за домашна топлина и уют, които се предават чрез акварелния ефект.
За Контур корицата – активните цветове и това, че дизайнът крие детайли, които постепенно се откриват.
Видяхте нашите фаворити, покажете ни вашите!
