Ако не сте събирали картинки от дъвки „Турбо“, не сте се радвали на играчката в „Лъки бой“/„Лъки гърл“, не сте лепили стикерите от вафли „Куку руку“ навсякъде, не сте черпили с „Таралежки“, малки сте за нас (и също тази статия не е за вас). Ако обаче се припознавате дори в едно от тези, пригответе се за един кратък (или средно дълъг, и ние не сме сигурни как ще се получи) обзор на най-разпознаваемите и запомнящи се дизайни на опаковки от „онова“ време.
Напълно в реда на нещата е около първи юни да ни споходи носталгията по детството. Миришещи картинки, размяна на бележки в клас, врачувки (или врачуванки) и свободата някой да ти дава пари (вместо да се налага да ги изкарваме *тихо подсмърчане*), с които имаш невероятната възможност да си купиш някоя върховна глупост като ледено сокче от 10 стотинки. Такива бяха времената и хората сме склонни да ги помним с добро (не с купоните за хляб и точно приготвените пари за доплащане примерно).
Превъртаме лентата назад отпреди да имаме Lidl Plus на телефона (макар че как сме живели въобще, и ние не знаем) и започваме да си припомняме какво сме яли, пили и как сме се веселили, защото всеки ден, в който можеш да си позволиш сладолед „Делта“, си беше празник.
От „Холидейка“ до „Евридейка“ – падението на един велик сладкиш
Не знаем с какъв акъл хората са решили да превърнат „Холидейките“, с които възрастните ни награждаваха, в днешния им вариант „Евридейка“, но трябва да бъдат съдени. Едното е празник, другото е всекидневие, алоо! Дизайнът обаче е сходен – лъскавата златна опаковка още хваща окото, макар и дори златото да не е каквото беше. Главният проблем е в името. И в небцето.
Шоколад „Своге“ – по швейцарска рецепта, но произведен в България
Синьо-червената опаковка (или пък е червено-синя?) е толкова разпознаваема, колкото и надписът „Своге“, който макар и да се променя във времето (защото хората държат да осъвременяват всичко, дори да не е нужно), все пак си остава лесен за намиране на щанда. Когато на пазара още нямаше 156 марки и вариации, „Своге“ беше там за нас. Дори правеха игри и подаряваха килограми шоколад (Деси знае, защото спечели и това си остава един от най-ярките ѝ детски спомени).
„Лимонови резанки“, от които половината са портокалови
Връщаме се още по-назад във времето преди желираните мечета и „Кока-кола“. Тези желе-бонбони със запомняща се кутия отвътре са подредени в 2 редички и бяха абсолютната наслада за бабите ни (и голям подарък за нас). Вкусът сякаш винаги е бил един и същ, а представете си изненадата ни, когато разбрахме, че е имало лимитирани кутии, в които половината не са портокалови, а динени резанки?! Вие знаехте ли? Защо не сте ни казали?
Сладоледи „Делта“ – връх на удоволствието
Логото на „Делта“ (червеният надпис, палмите в син триъгълник) и на сън можем да го разпознаем, както и вкусовия асортимент. И въпреки че го знаехме наизуст, сякаш нямаше нищо по-велико от това да застанеш пред „менюто“ и да избираш все едно за първи път го виждаш. Пари за „Колизеум“ рядко сме имали, но пък какъв кеф беше да получиш „Лаки (да, не е лъки!) бой“ или „Лаки гърл“ с играчка отдолу в чашката! В момента ни крепи фактът, че „Делта“ продължавата да съществуват в Гърция като производител на млечни продукти.
„Морени“ – вафла трепач
Тук освен сякаш вече митичната опаковка, голяма роля изигра и рекламата, която беше навсякъде и нямаше човек, малък или голям, който да не я е виждал. Самата яркочервена опаковка обещаваше, че вътре се крие шоколадова вафла с много фъстъци и си беше така. „Морени“ не разочароват с празни приказки.
Бонбони „Амфора“ – истинският соц лукс
Тях определено няма как да ги сбъркате нито на вкус, нито на вид. Опаковката ги издава – все пак на нея има голяма златна амфора, а самите бонбони са били част от линия с осем вкуса, в която асортиментът е бил вдъхновен от тракийското съкровище с добавени древногръцки мотиви. Амформа всъщност са били много луксозна почерпка за времето си и са останали сравнително непроменени като вкус и до днес.
Бисквити „Фавори“ (известни и като „Фаворитки“)
Преди да знаем за съществуването на „Орео“ (защото живеем на Балканите все пак), бисквити „Фавори“ бяха абсолютната хитачка (и за разлика от западните си конкуренти, бяха и вкусни!). Дръзката черна опаковка всъщност е доста нетипична, но лесно се помни, а какаовите бисквити, слепени със захаросан бял крем, сме ги яли всякак (не задължително топени в мляко). Да разделиш бисквитите си беше истинско предизвикателство, да оближеш крема – почти задължително.
Сега идете до магазина, купете си някое от тези и започнете да се вайката, че ПРОСТО НЕ Е СЪЩОТО. Защото наистина не е. Но спомените си остават.
