„От петък 13-и се страхува само този, който не е нанасял 8000 корекции.“
KONTURна мъдрост
Когато работиш в сферата на книгоиздаването, дизайна и предпечата, трудно нещо може да те уплаши, защото си преживял МНОГО. Затова решихме да се пуснем по пързалката и да си припомним 13 проекта, които взеха здравето, съня, нервите и общо взето всичко, което можеха да вземат, и все пак бяха успешно реализирани. С което се гордеем, защото колкото и да обичаме работата си, тя понякога наистина изисква кански усилия.
Всяко издание идва със своите предизвикателства, но от време на време те се оказват много по-големи от първоначалните очаквания. И това може би е нормално (или поне с времето ние сме го приели за такова), но се радваме, че не всяка книга изисква след нея да правим курбан, защото сме оцелели. Последното се е случвало минимум 13 пъти, но е по-вероятно да са повече.
Изданията, които подбрахме, са подредени в произволен ред, защото все отнякъде трябва да почнем. А сега си пускаме „Петък 13-и“ на Клуб НЛО и връщаме лентата назад към…
Техническа трудност: Средна
Рев: МНОГО
„На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот.“
Има книги, които не са трудни за работа, трудни са обаче за четене. И за преживяване. И докато трябва да рисуваш корица, която да е красива и хем да улавя духа на книгата, хем да не казва „ще се скъсате от рев“, предизвикателството е да не ти е премрежен погледът постоянно, за да виждаш какво правиш все пак. Таня не просто се справи със задачата, но и това си остава една от любимите ни корици, макар че само тя си знае как ги е правила тези облаци.
2. „Мама те очаква!“
100 карти за бременността
Техническа трудност: 1000+
Рев: От изтощение
Корекциите по телефона не трябва да се случват. Никога. Понякога обаче не само че се случват, но и продължават 16 часа. Правилно чухте – шестнайсет часа. След това общо взето се молиш следващото позвъняване да е от човека с маската в „Писък“, само и само да не се окаже, че трябва да поправяш още нещо. Най-интересното е, че ако видите самите карти в красиви нежни цветове, няма да се досетите през какво са минали дизайнерите. В крайна сметка това е да си професионалист.
3. „1000 факта за древен Египет“
Техническа трудност: Не питайте
Рев: От безсъние
„Опознайте прекрасния свят на Древен Египет!“
Е, Стоян го е опознал. По трудния начин. Затова и едва ли би стъпил там, но изданието на „Егмонт“ е много симпатично! И е изисквало само денонощни смени, ден след ден, ошрифтяване след ошрифтяване – колко ти му е!
Знаете ли, че…
Древните египтяни поставяли украсени камъни върху мумиите на мястото, където били очите.
Стоян го знае.
4. „Хари Потър: Магьоснически алманах“
Ниво на трудност: До кръв
Рев: Няма смисъл
Вълшебният свят на Хари Потър достига до вас благодарение на… цъкане до припадък. Не звучи чак толкова магическо, но ако щете вярвайте, ние пак много обичаме книгите и да работим по тях си остава сбъдната мечта. ОБАЧЕ. Когато половината издание е готово, компютърът на Стоян решава, че му е писнало, и се разваля. Следва една мъчителна седмица, в която никой не знае дали файловете ще са налице след това или всичкият труд ще е отишъл на вятъра. А той включва да рисуваш букви и да бродираш до ослепяване, докато мислиш за цената на мечтите. В крайна сметка срокът е спазен на магия, а вие можете да разгледате изданието отвътре и да ни кажете не мислите ли, че трябва да си малко луд, за да го адаптираш?
5. „Карти“
Ниво на трудност: Колкото думи има в изданието, умножени по обиколката на Земята
Рев: От безпомощност
„Каним ви на едно вълнуващо околосветско пътешествие!“
Горе-долу толкова време отне този проект, известен като „Мапи“. Без да преувеличаваме, по него се работеше във всеки възможен момент в продължение на много месеци. И най-лошото са вълничките. Които не могат да се местят, но не трябва да застъпват текстове. Които могат да бъдат скривани и показвани, но само колкото е нужно, което е доста относително, и винаги цяла вълничка. Може би не разбирате какво значи всичко това, но ние научихме. Стоян живееше в състояние на постоянна морска болест (добре че е от Бургас) и накрая виждаше вълнички навсякъде. И това е без дори да споменаваме как се правят 55 огромни карти с безброй илюстрации по тях…
6. „Изкуството да не правиш нищо“
Ниво на трудност: Средна работа
Рев: Заради собствената ни глупост
Dolce far niente? Да ама не.
Понякога работата е общо взето стандартна, но ние сами сме си виновни. И точно обратно на заглавието се налага не просто да правиш нещо, ами и да го направиш пак. Книгата е странирана два пъти, защото веднага щом Стоян завършва първото страниране, по погрешка изтрива файловете. И всичко започва отначало. Оттогава той не е цъкал на бутона Empty Bin. Сериозно. Има си причини.
Ниво на трудност: Става
Рев: Повече от „Цялата небесна синева“ и това трябва да ви казва нещо
„Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква.“
Искаме само да отбележим, че Таня дори не е от хората, които плачат на всяка книга, но Мелиса да Коста определено знае как да ви разреве. Корицата за „Утрешният ден“ е разкошна, но трябваше да бъде преработена, защото първата версия е твърде мрачна. От издателството я искаха по-ведра, но това беше една от най-трудните задачи, след като си чел книгата и си се скъсал от рев, та не си в най-жизнерадостното си настроение. Все пак мисията беше изпълнена и резултатът плени сърцата на всички.
8. „Тетрадка ПЛЮС за активно учене по химия и опазване на околната среда“ за 8, 9 и 10. клас
Ниво на трудност: ХТМУ
Рев: H2O
Човек се надява, че ако химията го е разплаквала в училище и поеме по друг път, това няма да се случва повече. Ади и Биби обаче разбраха, че не е точно така. От гневни крясъци до 8000 нанесени корекции за едва 64 страници – положението беше повече от взривоопасно. Не казваме, че чухме неща като „животът ми е съсипан“, но определено имаше сълзи с променлив химичен състав и облекчение, след като всичко отиде за печат. Да се правят учебници не е лесна работа, но не винаги е и ЧАК така.
9. „Български народни песни от братя Миладинови“
Ниво на трудност: 665 песни в над 23 000 стиха
Рев: Някакъв
Сигурно си мислите, че си пеем докато работим, но уви. Книгата във финалния си вариант е 824 страници, но не започна по този начин. Три пъти е преналивана и сглобявана – веднъж на два тома, после на един. Борбата беше с липсващи заглавия, стихове, които се добавяха впоследствие, а на финала корекциите наброяваха над 4000. Обаче можеше да е и по-зле.
10. „Дневникът на една писателка“
Ниво на трудност: ОК
Рев: Ред сополи
„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима!”
Ние можем да ви кажем нашето просветление или по-скоро прозрение – да работиш по книга с грип и температура не е работа. Понякога книгите ни оставят с определени спомени за това колко трудно е било, просто защото не сме били във върхова форма, но ние приемаме крайните срокове много сериозно и ги спазваме, независимо в какво състояние се намираме. И си носим последиците за това.
11. „Третият слой“
Ниво на трудност: К
Рев: От болка
„Всяка тайна очаква своя час, за да бъде разкрита.”
И сега ще ви я разкрием. Докато работи по тази книга, Стоян е с бъбречна криза и под влиянието на щедро количество болкоуспокояващи. Последната част не звучи толкова зле, но в такъв момент няма как да си напълно сигурен в преценката си. Романът на Гергана Лаптева обаче изглежда доста добре и по нищо не личи как е било работено по него. Трудно.
12. „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете”
За да се запознаете със съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, трябва да прочетете труда на Куйо Куев, но съдбата на Стоян, докато работеше по изданието, е известна. Премеждията включват ужасяващо много ошрифтявания и 808 бележки под линия. Но пък и да стигнат всички тези исторически извори до наши дни, не е било никак лесно.
13. Списанието, което не бива да се споменава
Оставяме този проект анонимен, защото покрай него напрежението в офиса достигна точката на кипене. Тео три пъти налива списанието, два, от които с грешен текст, което накара Стоян да събере границите. Нещата все пак приключиха не чак мирно и не много тихо, но благополучно! Неволни свидетели твърдят, че са видели на Стоян да му излиза пяна от устата, но ние мислим, че слуховете са преувеличени. А и всичко е добре, когато завършва (добре).
Въпреки всички трудности в работата ни, вече 10 години сме верни на израза above and beyond. Така че съветът ни е да не вярвате в суеверия – щом ние оцеляхме след тези издания, петък 13-и (или вариациите му, тъй като в различни страни различни дати и числа се смятат за нещастни) няма да ви събори.
