Анотация:

Анима ни връща към живота на последните подвижни пастири в Пирин – хора, които не просто оцеляват, а съхраняват знание, останало извън времето.

Анима не е романтично приключение. Това е книга за борбата и хармонията между човека и природата, за границите – физически и вътрешни, за последните живи нишки в тъканта на един свят, който не бива да загине.

Анима ни дава надежда, че има път назад към живота в хармония с природата.
Защото – ако не друго – нашият модел на експлоатация и унищожение не е устойчив. Изборът е прост: или съхраняваме екологията, или загиваме.

Анима – първата книга на Капка Касабова, която ще излезе с логото на издателство ICU, предстои на български от 9 май, плод на общите преводачески усилия на авторката и Невена Дишлиева. В същия тандем автор и преводач работиха и над Граница и Към езерото.

През декември 2023 г. ЮНЕСКО включи трансхуманса в своя Представителен списък на нематериалното културно наследство. Тази практика е призната в няколко държави, включително Албания, Андора, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания.
Трансхумансът представлява сезонно придвижване на хора и техните стада между различни географски и климатични зони. Тази традиция включва не само самото придвижване, но и свързаните с него социални практики, обреди и знания, предавани от поколение на поколение.
Признаването на трансхуманса от ЮНЕСКО подчертава неговото значение като жива традиция, която допринася за културното многообразие и устойчивото развитие на общностите, които я практикуват.

Книгата на сайта на издателя.

Анотация:

Този пътепис нито потвърждава, нито изобличава стереотипите за Балканите. Камо ли да създава нови стереотипи. Нещо повече, Капка Касабова екзотизира за западния читател невралгичната точка, в която се събират българската, гръцката и турската граница. Авторката работи на място по своята книга – тя не ползва, както мнозина писатели с български произход, вестникарски изрезки и фанатизирани информатори. Няма и евтин антикомунизъм. Няма я романтичната митологизация на природни красоти… Езикът е великолепен. И още. Капка Касабова не гледа надменно персонажите си, дори напротив, тя не се превръща във фокус на собствената си книга – и говори за себе си, само за да отбележи своите собствени противоречия. А това е болезнен пътепис, защото Касабова е слушала внимателно историите на българи, турци и гърци от трите страни на границата – граница, която ту се втвърдява, ту омеква, но винаги е подвластна на капризите на центъра. Както тя, така и хората, които живеят по нея – те винаги са бежанци отвъд междата. Тук, в периферията, няма идеология, а насила смирен и обикновен живот. “Граница” ни припомня поляците и германците, които искаха да пресекат нелегално същата тази граница на път към свободния западен живот. И движението в обратната посока – когато днес сирийци се опитват да я прекосят, отново на път към спасението. И всъщност се строят нови стени. Монументалната история е превърната в множество малки човешки истории, топли и нееднозначни… Книгата излиза няколко месеца след английското си издание, а дали ще има гръцко и турско, е въпрос на време, а и на политически колизии. В англоезичната преса вече има ласкави отзиви за новото произведение на Касабова, видяна като нова Шехерезада, а ако се срещат критични бележки, те са свързани с очакването на някои британски журналисти за повече бруталност.

Марин Бодаков, “Ходене по буквите”, Том втори, Издателство “Точица”, 2025

Първоначално текстът е публикуван във в-к “Култура”, 5 май 2017

Книгата на сайта на издателя.