Детството, първите удари по топката, срамежливостта, кварталният живот в един Рим, който вероятно вече не съществува; дебют в серия „A“ на 16 години, първият гол. После славата: 25 години с една фланелка, капитан завинаги. И още – бракът с Илари, пътешествие през живота с благосклонната усмивка на човек, надарен с изключителен талант. Чак до деня на оттеглянето и сбогуването, развълнувало всички в италианския спорт. Защото Франческо Тоти е „Рома“, но е също така е и частица от всеки от нас.

Тръгнах към светлината, където ме очакваше ревът на „Олимпико“, сякаш празнувахме скудето. Трибуните станаха на крака с аплодисменти под звуците на музиката от „Гладиатор“. Това, което се случи в онзи следобед на „Олимпико“, няма прецедент, защото хиляди хора плачеха безутешно, сякаш е починал техен родител. За тях моето отказване от футбола беше като сбогуване с някаква важна част от живота им. „Направих ли достатъчно, за да заслужа тази любов?“. Можех да си отговоря само така: „Аз също обичам тези хора от цялото си сърце. Винаги всичко съм правил, за да може накрая те да изреват от гордост и радост след гол на „Рома“.

Франческо Тоти – за бенефиса си, 28 май, 2017