И на тези, които някога са писали или чели такива.
Всеки, който е отварял книга (пък може дори и да я е прочел), е виждал кратките думи в началото ѝ. Повечето автори посвещават труда и творчеството си на някого – човек или хора, които го подкрепят, обичат, вдъхновяват. Boooring! И докато посвещенията в наши дни обикновено са за родители и деца, съпрузи и партньори, учители и ментори, то има и такива, които са наистина нетипични и изпъкват с оригиналност. Разбира се, ние ще обърнем внимание точно на тях, защото ако си успял да напишеш книга и не си полудял напълно в просеца, написал ли си книга въобще? Но преди това…
Кратка история на посвещенията
Ако днес посвещенията звучат романтично, то започването на тази традиция е било съвсем прозаично. В миналото не е имало установен начин поетите и писателите да получават заплащане за труда си, затова е трябвало да спечелят благоразположението на хората от елита. Така хайлайфът започва да финансира и популяризира творчеството на авторите. Разпространението на литературата по онова време е зависело от мрежа от социални връзки (не ние сме измислили нетуъркинга все пак) и често творците, които са близки с влиятелни личности, се възползвали от това по всеки възможен начин, включително като ги хвалели в посвещенията си.
Посвещенията не само имали различна функция, но и изглеждали по различен начин. Ако днес те са няколко думи или 1-2 реда, то преди са били цели страници, изписани със суперлативи по нечий адрес. Това, което изцяло променя предназначението и формата на посвещенията, са печатарите. В един момент те стават толкова много, че авторите вече нямат нужда от кралско покровителство или връзки със силните на деня, за да разпространяват книгите си. Ура!
Посвещенията днес
От 1750 г. насам посвещенията приемат напълно различен облик, макар че смисълът им се запазва. Някои хора гледат на тях като на кратки любовни писма, други: като на форма на рицарство и кавалерство. И докато ние търпеливо чакаме някой да ни увековечи по този начин, предлагаме ви да разгледаме някои от най-интересните и нестандартни посвещения, които ни озадачиха, разсмяха и ни накараха да се замислим дали да не напишем книга, само за да я посветим на някого. Все пак K BOOKS пожъна голям успех на Първи април!
Бъдете спокойни, защото писателите все още посвещават книги на семействата си… един вид.
А също и на кучетата си (които също са част от семейството).
Или на известни личности:
Понякога посвещенията са крайно неочаквани… и звучат като хората от екипа ни.
Таня със сигурност би написала това:
Стоян би бил искрен до краен предел:
Деси вече е започнала книга с подобно посвещение (в главата си):
Това звучи като Ели:
Очевидно Биби:
Ади без съмнение би посветила книга в този дух на Мочи:
И завършваме подобаващо с Тео:
За финал все пак избрахме едно наистина красиво посвещение, за да балансираме този текст, и ви пожелаваме вечна слава и безсмъртие.
