Месец май е най-книжовният месец от годината. Първи клас завършва с празник на буквите под наслов „Ние вече сме грамотни“. Дванайсети клас завършва с броене до 12, защото са забравили първи клас. И, разбира се, всички честваме 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Признаваме си, че все още ни е много трудно да запомним цялото наименование на празника, но пак го обичаме.
Обичаме буквите, защото образуват думи. Думите, защото правят изречения. Изреченията, защото се подреждат в текст. И понякога този текст създава цели светове. Друг път обаче го пишем ние и се получава това, което четете в момента. След много размисли и чудене как да отбележим празника, решихме да използваме азбуката, за да обясним защо сме такива (за пореден път), да ви разведрим (а и себе си) и да видим какво ще се получи. Защото и ние обикновено не знаем.
А е за архив. И за Ади. Архива го мразим, Ади я обичаме, но и без двете не можем.
Б е за бюлетина. И за блога. И за Биби. Но Биби е на първо място, защото прави другите две възможни.
В е за визия. Искаме да я имаме, но я нямаме. Затова пък имаме вино, но не и дългосрочна концепция за живота.
Г е за графика. И за Господ. Защото само той може да ни съди графика. Но всички останали се опитват.
Д е за допечатки. И за Деси. Определено НЕ е за дъно, защото не сме на него. Докато не се окаже, че го виждаме над нас.
Е е за Ели. И за едно друго нещо, което се римува с „брало си е лайката“.
Ж е за жонглиране. Със задания и срокове. И по-рядко с факли. Но се усеща по същия начин.
З е за задачи. И зор. Но стига да не ни дават зор, всички задачи са изпълнени както трябва.
И е за Инстаграм. Който се опитваме да поддържаме с променлив успех. И за истерия. Там нямаме такива проблеми.
Й е за Йорданка Христова. Защото е истинска и вечна.
К е за книга. За корица. За коректура. И за KONTUR. За всичко, с което се занимаваме и от което се оплакваме постоянно. Но и вие да бяхте на наше място, щяхте да правите същото.
Л е за лек ден. Защото лек ден.
М е за ма яяяяяяя. И няма да се опитваме да го обясняваме.
Н е за няма няма. Защото не е дошъл денят, в който да има няма.
О е за отпуск. Чакаме го с нетърпение и броим дните до следващия.
П е за предпечат. И за панаир. Който винаги е скоро и всичко е спешно.
Р е за работа, работа, работа. И рисуване. И ръчкане. И работа, работа, работа.
С е за страниране. И стрес. И Стоян. Както и сами се досещате, трите неща са свързани.
Т е за Таня и Тео. И за Трело. Защото ако не е в Трело, значи не съществува.
У е за ужас. И за утре, когато всичко някак магически ще се нареди и няма да има толкова ужас.
Ф е за файлове. Търсим ги, намираме ги, губим ги. И започваме всичко отначало.
Х е за хоум офис. От всяко място, на което може да се сложи лаптоп или таблет. Колкото и авангардно да изглежда.
Ц е за цвят. Който винаги е прекалено тъмен, прекалено светъл или просто неподходящ.
Ч е за четвърта корица. Която хората продължават да наричат задна корица и да подценяват.
Ш е за шрифт. Защото НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Щ е щета. На месеца, всеки месец. И така докато свят светува.
Ъ е за ъъъ. Реакцията ни, когато някой пита ще може ли да стане за днес.
Ь е ер малък и това дори ние няма как да го измислим.
Ю е за юбилей. Нашият е догодина. И ако слушате, ще ви поканим.
Я е за ядене. Защото когато не ядем, обсъждаме какво и кога ще ядем.
КРАЙ.
