Да започнем с очевидното. Всички сме различни. Някои от нас се раждат различни, други под влиянието на различни фактори стават различни с времето, но различността е в основата на света. Различни от какво ще попитате, може би. И ние дори ще ви отговорим, защото сме толкова готини. Говорим различни езици (понякога дори когато е един и същ език), об(л)ичаме се различно, харесваме различни храни. И точно това многообразие ни прави хора. При толкова много различност човек би помислил, че е напълно в реда на нещата да се уважаваме, да сме толерантни, разбиращи и приемащи. Но предположението, за съжаление, често се оказва грешно.
Затова този юни (известен също и като Pride Month) ни се иска да си поговорим за куиър литературата и представянето на ЛГБТИ+* хората в книгите, без да изпадаме в полемики. Извън пропагандата, политическите спорове и крайните мнения. Защото всеки, който твърди, че да си куиър е „неестествено“, никога не е поглеждал към природата, морския свят, гъбите или растенията.
За обикновения наблюдател е трудно да види как коралите сменят пола си, как дърветата гинкобилоба една година произвеждат мъжки, а друга – женски цветове; как двойка мъжки лебеди осиновяват и отглеждат изоставени яйца или как гъбите имат най-странните размножителни тактики; как ако майката риба клоун умре, синът ѝ сменя пола си и заема мястото ѝ в семейството (тази травма още ни преследва, а „Търсенето на Немо“ не е издържан научно и от „Дисни“ и „Пиксар“ ни дължат обяснение).
Примерите са много и все интересни, но е време да се спрем на хората, които имат различна сексуална ориентация и предпочитания, или най-общо казано излизат от рамките за хетеронормативност. Гейове, лесбийки, трансджендър, интерсекс, бисексуални и т.н. и т.н. – термините наистина са много и понякога могат да бъдат объркващи, но не те са най-важното. Важното е да не се плашим от някого, само защото е различен от повечето хора. Важното е да се стремим към равенство. Защото смисълът на равните права не е да взимаме от едните и да даваме на другите. Правата не са баница, така че има за всички.

Видимост и представяне
Учудващо (или не), в нашето не особено широко скроено общество не всичко може да бъде чуто или видяно. Затова на помощ идват книгите. В тях откриваме историите на хора, които не познаваме или дори не съществуват, но въпреки това са истински. За да се стигне въобще до равни права (някога, евентуално), трябва да има видимост. И тук ролята на литературата е ключова за всяка маргинализирана група, не само за куиър общността. Когато си различен, независимо по какъв признак, да видиш някой като теб да живее на редовете, може да е животоспасяващо. А да те забележат и другите, е възможно да се окаже безценно.
Толерантност и приемане
И след като сме видели нещо (макар и на страниците), има по-голям шанс да го приемем и да сме толерантни, когато се сблъскаме с него в реалния свят. Книгите дават онази основа, на която да стъпим в истинския живот, защото чувствата и емоциите, които изпитваме докато четем, са действителни. Различното става по-близко до нас самите, защото в основата си всички сме хора.
Емпатия и разбиране
А като сме хора, можем да съпреживяваме. Да влезем в обувките на някой друг, да усетим какво е да си отхвърлен, неразбран. Емпатията се култивира от най-ранна възраст между страниците и ни прави по-човечни. Защото, ако подхождаме с любопитство и разбиране, светът няма да е толкова страшен.
Предизвикване на нормите и стереотипите
С колкото повече различни истории сме се срещали, толкова по-трудно е да НЕ искаме да предизвикваме нормите. Да се стремим да мислим критично и да се борим със стереотипите, които вредят. Защото не познаваме никого предварително и трябва да приемем, че не знаем какъв е човекът пред нас. Четенето отваря съзнанието и ни позволява да не действаме първосигнално, да не отричаме нещо или някого, само защото излиза извън нечия представа за нормално.
Любов и връзки
Независимо дали сте хетеросексуални или част от ЛГБТИ+ спектъра, любовта е сложна. Тя е комплексно преживяване във всяко време, на всяка възраст. Но също така е нещо, за което си заслужава да се борим, да говорим, да се научим да разбираме по-добре. Куиър литературата идва на помощ на всички, защото любовта и връзките имат много форми и измерения. И далеч не се изчерпват само с тези между мъж и жена.

Куиър литературата по света и у нас
Преди всичко е важно да отбележим, че куиър литературата не е ново явление. Куиър литература е имало и ще има. И докато може би в наши дни е много по-често срещана и куиър персонажи има във все повече книги, последното понякога се прави с маркетингова цел. Все повече автори (понякога отчаяно) се опитват да са модерни и използват т.нар. queer baiting подход – включват куиър персонажи в сюжета, за да „подмамят“ хората от общността, но го правят повърхностно и без дълбоко разбиране на темата. За щастие обаче случаят невинаги е такъв.
От класики като „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд, публикуван през далечната 1890 г., през „Смърт във Венеция“ на Томас Ман от 1912 г. , „Орландо“ на Вирджиния Улф от 1928 г. (и трите издавани многократно в България от различни издатели, вкл. от „Colibri“), „Голият обяд“ на Уилям Бъроуз от 1959 г., вампирите на Ан Райс и „Пурпур“ (издава „Orange Books“) на Алис Уокър от 1982 г. та чак до съвременни бестселъри като графичните романи „Сърцебиене“ (от „Orange Books“), „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ (от „Ciela“), „Къщата в лазурното море“ („Artline Studios“) на Т. Дж. Клун и всяка книга на Беки Чеймбърс (отново от „Artline Studios“). Поздравления за всяко издателство (независимо дали е споменато тук), което се е осмелило да издаде нещо различно и е искало то да достигне до повече хора.
Затова този месец ви предизвикваме да прочетете една история, която е свързана с темата за ЛГБТИ+ хората и да отворите умовете и сърцата си за тях, защото те са тук. В книгите, на опашката в магазина, в градския транспорт, на плажа. И имат същите проблеми като нас плюс още един – факта, че са куиър. А ние искрено вярваме, че може да го няма и че литературата е пътят към това.
*ЛГБТИ+ е акроним, който обозначава лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсексуални хора плюс тези, които не са споменати изрично, но са сексуално малцинство. Той представлява общност от хора, които имат различна сексуална ориентация и полова идентичност.