Шубето е голям страх.
Всичко на този (а сигурно и на онзи) свят е субективно. Изкуството, красотата, ужасът. Днес ще обърнем специално внимание на последното, но то е пряко свързано с другите две. Защото, както красотата може да бъде ужасяваща, така и ужасът може да бъде красив. Общото между тях е, че и двете са в очите на наблюдаващия. Защото по-важно от това какво ни е показано е какво виждаме ние самите. А нещата, които си представяме, често са много по-страшни от всичко, което е пред погледа ни.
Октомври безспорно е най-свръхестественият месец от годината. Затова в унисон с времето решихме да изследваме хорър жанра и защо сме привлечени към него като молци към лампа.
Защо обичаме да се страхуваме?
„Страх лозе пази“ и „ако те е страх от мечки, не ходи в гората“, но, странно или не, много хора обичат да се страхуват. Страхът е основна човешка емоция, която може да изпитваме по различни начини. Има повече от един вид страх и страховете не са равни, но всички ги имаме и се зараждат на едно и също място – в главите ни (където се случват най-интересните неща по принцип).
Хорърът под различни форми може да предизвика реакция „бий се или бягай“, която води до повишаване на адреналина, ендорфините и допамина. Когато това се случи, мозъкът обработва наличната информация и заключва, че преживяването не е истинска заплаха. От този биохимичен отговор на организма идва и увлечението ни по страшното, било то под формата на кино и книги, празнуване на Хелоуин или возене на влакчета на ужасите в увеселителните паркове.
Градски легенди, истории за призраци, обитавани имения – преследваме мрака, защото сме любопитни какво се крие в тъмното. И, откривайки го чрез изкуството, можем да се научим да го контролираме. Най-важната функция на страшните истории е способността ни да излеем всичко в тях и да го сложим някъде, да го затворим между страниците, да го облечем в думи и да се освободим. Защото „совите не са това, което са“ важи с пълна сила за историите. Те никога не са това, което изглеждат на пръв поглед, и ни позволяват да намерим скритите послания, да бръкнем дълбоко в себе си и да извадим нещата, които ни правят неспокойни, тревожни, плашат ни и ни карат да се чувстваме неудобно.
Четенето на страшни истории може да действа като вид терапия, емоционално освобождаване и отработване на собствените ни страхове в контролирана среда. Точно чувството, че сме ужасени, но страшното не се случва на нас и сме в безопасност, този адреналин, който получаваме втора ръка, прави хоръра толкова привлекателен.
От какво се боим може да ни каже много за нас самите – нещата, които ни плашат разкриват много повече от страховете ни. В епицентъра на всяка история има място за нас и ние го запълваме, четейки я, слушайки я, гледайки я. И точно в последното идва ролята на дизайна и оформлението.
Старите и новите дрехи на ужаса
Кориците на 70-те и 80-те години са толкова отличителни и различни от тези днес, че понякога е все едно не са правени за едни и същи книги. Илюстрациите, типографията, цветовата гама, която се използва – всичко принадлежи на друг период.
Много от тези корици са се превърнали в еталон за жанра и са толкова зловещи и неразбираеми за човешкия мозък, че няма как да останем безразлични към историите между страниците. Те са това, което виждаме, преди да се гмурнем в историята, и така задават определени очаквания към сюжета.
Има произведения, които са толкова разпознаваеми, че типографията е предостатъчна, а в много случаи интерпретацията на корицата буди асоциация с историята още преди да го осъзнаем.
Модерният ужас се различава значително от предшественика си по отношение на графичното оформление и това ясно може да бъде видяно в кориците на книгите на Краля на жанра, Стивън Кинг. Цветовете, илюстрациите, стилът са напълно различни, дори когато историята е същата.
Ние самите също сме работили по дизайна на емблематични произведения като например „Франкенщайн“. Още на пръв поглед всеки прави връзка с елементите на корицата, но, ако я разгледаме, подробно ще открием още много детайли, които са вплетени така, че да разкриват повече от историята, без да издават тайните ѝ.
Времената се променят и ужасът се мени заедно с тях. Нещата, които са карали космите на вратовете на предишни поколения да настъхват, не са същите като тези, които ни плашат днес. Затова и най-известните литературни произведения ще продължават да търпят редица трансформации. Точно като нас и страховете ни.
